КЕТОГЕННА/НВ ДИЕТА

Медицинската кетогенна диета беше разработена около 1920/21 година с цел да имитира процеса на гладуване, без да предизвиква реално гладуване. От древността е известно, че гладуването успокоява "възбудата" в мозъка и по този начин намалява честотата на припадъците. В наши дни се предполага, че обяснението може да не е толкова просто. Но при малките деца или новородените, гладуването не е опция, тъй като те нямат "резерви" и може да отслабнат до степен, която да застраши живота им.

Доктор Ръсел Уайлдър разработва кетогенната диета в клиниката "Мейо" в САЩ през 1923 година и през 20-30те години тя става популярен метод за лечение на епилепсия, или поне за контролиране на епилептичните припадъци до минимум. След това се появяват лекарства против конвулсии и нейното приложение бавно отмира. Това продължава докато не става ясно, че много от тези лекарства причиняват множество странични ефекти като невъзможност за концентрация, хиперактивност, изоставане в образованието/развитието (най-вероятно породено от липсата на концентрация) и подобни.

В последно време кетогенната диета придобива популярност заради вторичния си ефект, т.е. бързото отслабване. Както се казва в една поговорка: "За едни проказа, за други награда!". Проблемът обаче е, че прилагането на такъв строг режим често е временно, хората постигат резултати, но не усвояват нови навици и ефектът от бързото възвръщане на отслабнатите килограми (йо-йо ефектът) е по-висок от процентите на разводите по света!